* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Да хвръкна, мале, прехвръкна,
право в бащин дом да кацна,
на майка да се оплача.
Додяло ми е, Божне ле,
юнашки глави да крия,
кървави саби да трия.
Снощи ми вечер, мале ле,
като се Стоян завърна,
и му в дисаги проверих -
една ми дясна ръчица.
По пръстен съм я познала,
че й на братчето ми Иванчо.
Че викнах, Боже, заплаках,
да дойде майка, да дойде,
да ме от злоба отърве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013