* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви из гора зелена.
Като върви жално-милно плаче:
- Черней, горо, черней, сестро,
двамка да чернеем -
ти за твойте листе, горо,
аз за мойта младост.
Твойто листе, горо сестро,
от Бога паднало,
мойта младост, горо сестро,
от върли душмани.
Проклета да е, горо сестро,
мойта стара майка,
че ме даде, горо сестро,
за туй лудо-младо.
Денем ходи, горо сестро,
из тъмни чаршии,
нощем ходи, горо сестро,
по тъмни падини.
Всяка вечер ми донася,
все човешки глави,
снощи вечер ми донесе,
братова ми ръка.
Аз я познах, горо сестро,
по златния пръстен.
Черней, горо, черней, сестро,
двамка да чернеем.
Твойто листе, горо сестро,
пак ще да покара,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013