* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Пиле ми пей, майно льо, кадън Тодоро, пей в градина.
Не ми й пиле - малка е мома,
в градинка прала, прала, плакала,
прала, плакала, майка си клела:
- Бог ми те убил, убил, поразил,
га ме не даде, де бях аз щяла,
щяла, искала - на лудо-младо,
ами ме даде на кеседжия,
на кеседжия, на вирънджия.
Заран излезе - заран по зори,
вечер си дойде, от далеч вика:
"Заспала ли си, Радо льо, заспала ли си?
Стани, отвори, стани, отвори,
стани, отвори чемшир порти,
и ми поемни враното конче!"
Рада изляла, та му отвори,
та му отвори чемшир порти,
и му поемна враното конче;
и на кончето мишин дисаги,
и във дисаги глава челяшка,
глава челяшка, ръка юнашка;
и на ръката сребърен пръстен,
cребърен пръстен с бурма камъче.
Рада ми викна, викна, заплака:
- Кой ще ти гледа, Иване, дребните деца?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013