* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
по двори, по калдъръми.
Дребни си сълзи ронеше
и си Богдана кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие!
Богдане, додеяло ми й,
Богдане, Бог да те убие!
Всяка ми вечер, Богдане,
хайдутин да те дочаквам,
хайдутин да те изпращам;
кървава риза да пера
и остра сабя да трия,
човешки глави да крия.
Богдане, Бог да те убие!
Снощи ми доде, Богдане,
и ми донесе ръчица
и на ръчица пръстенче,
на пръстенче написано
на мойто братче името.
Че как кайдиса, Богдане?
Богдане, Бог да те убие!
Богдан Грозданки думаше:
- Прости ми, прости, Грозданке,
тевно беше, не видях го,
мъгла беше, не познах го!
Грозданка Богдан думаше:
- Богдане, а бре, Богдане,
додеяло ми й, Богдане,
хайдутин да те изпращам,
хайдутин да те дочаквам,
Богдане, Бог да те убие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013