* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Разбягало се й, Стано льо, разбягало се
село голямо, Стано льо, село голямо.
Кой горе бяга, кой долу оста.
Станин бащица, най-горе бяга,
със неговите, девет дъщери,
девет дъщери, десета Стана.
Все ги изжени, все ги зачерни,
току остала десета Стана -
и нея годи, годи задома
за лудо-младо, за луд гидия,
за вирънджия, за кеседжия.
Заран излезе, заран по зори,
вечер се върне, дур по вечеря.
От далеч вика, от близо тропа:
- Стани ми, Стано, стани, отвори,
стани, отвори шимшир порти,
и ми поемни враното конче,
и на кончето мишин дисаги,
и от дисаги голям армаган,
голям армаган - глава челяшка,
глава челяшка, ръка юнашка;
на всяко пръстче, все по пръстченче,
най на малкото - сребърен пръстен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013