* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви, през гора зелена,
как си върви, как си върви, върви й още плаче:
- Черней, горо, черней, сестро, двете да чернеим,
ти за твоя листец, горо, ти за твоя листец,
аз за мойта младост, горо, аз за мойта младост.
Твойто листе, горо сестро, от Бога паднало, (2)
мойта младост, горо сестро, мойта младост
(...)
Бог да убие, горо сестро, мойта стара майка,
мойта стара майка, горо, и моя баща,
че ме дала, горо сестро, на туй лудо-младо!
Деня ходи, горо сестро, деня ходи,
по високи доли, горо сестро, по високи доли.
Нощя ходи, горо сестро, по низки ми поли.
Все ми носи, горо сестро, все сладки рахати.
Тая вечер, горо сестро, тая вечер, горо,
ми донело, горо сестро, ми донело, горо,
братова ми ръка, горо сестро, братова ми ръка,
аз я познах по златния пръстен, горо,
че не смея, горо сестро, нищо да му кажа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013