* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кукувала й, мамо, кукувала й синя кукувица,
че кукува, кукува, хортува:
- Ние бяхме, мамо, ние бяхме
девет милни сестри.
Всяка даде, всяка даде коя дето щяла,
мене даде, мене даде в Янко кеседжия,
деня лежи под дебела сянка,
нощя варди (2) пътища, друмища,
снощи дойде, (2) снощи полунощи,
че извика, че похлопа вънка на портите:
- Я излез, Янке либе, я излез,
я излез порти да ми отвориш.
Аз излягъх (2) порти да му отворя,
той ми даде (2) луд кон да му държа,
на коня й (2) от мешин дисаги,
в дисагите (2) юнашка ръчичка,
аз га познаф (2) по златно пръстенче,
че й на мойто (2), мойто милно братче,
че аз викнаф, (2) викнаф, та заплакаф,
той ме мири, той ме мири:
"Мълчи, Янке либе, мълчи, пиле,
мълчи, недей плачи, темно беше,
темно беше, темно, не го видяф,
мъгла беше, пиле, мъгла, не го познаф,
че и твойто, Янке, (2) твойто мило братче!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013