* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Калинка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори
на каква годе гадинка,
високо да си подхвръкна,
при моята майка да ида,
на мама да се окая,
че тя ме далеч ожени,
през девет села в десето,
десето село - българско,
за едно младо търговче.
Не било младо търговче,
най било върло хайдутче.
Мене ми вече дотегна
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия.
Снощи си дойде млад Богдан,
юнашка ръка носеше.
Кога я, Боже, погледнах,
тя на брата ми Ивана.
Доде издума Калинка,
чимшир са порти гръмнали,
сеймени викат на порти:
- Тук ли е, Калинке, млад Богдан?
Калинка дума: - Няма го!
с очи кима: - Тука е!
Че си Богдана хванаха,
опък му ръце вързаха
и го в тъмница вкараха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013