* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Вез везила Фатиме кадъна,
хем везила, хем майка си клела:
- Бог убил моя стара майка,
не даде ме на млад язаджия,
ми ме даде на върл кеседжия -
понощ ходи, понощ не дохожда;
излезал е се година време,
та е дошъл снощкя на вечеря.
Донесъл е хасърени дисаги,
па я хванах, та развързах,
па я сякам, че ми носи тежък армаган,
па то било кървава кошуля,
във кошуля от юнака ръка,
на ръката пекь бурми сребърни.
Па кя рукна, рукна, та заплака:
- Тая ръка е от моята бракя!
- Ка познаваш, Фатиме кадъна?
- Познавам я, че йо съм хранила!
Тия бурми са на моята бракя!
- Ка познаваш, Фатиме кадъна?
- Познавам ги, че ги съм носила!
- Тая кошуля е от моята бракя!
- Ка познаваш, Фатиме кадъна?
- Познавам я, че йо съм везила!
Къще гради, била не достигат,
той отиде била да докара;
чешма води, вода не дохожда;
кон си дойде, нег' нема да дойде;
вода дойде, нег' нема да дойде!
Па той вели, вели и говори:
- Мълчи, мълчи, Фатиме кадъно,
недей плачи, Фатиме кадъно,
брат ти се годи, брат ти се жени,
допратил е на сватба да идеш!
Кя вели-отговори:
- Пусти били негови сараи,
пуста била негова стара майкя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013