* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
Богданчо люто кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие,
станало ми девет години,
мене ми, Богдане, дотегнало,
дотегнало и домъчняло,
кървави ризи да пера,
кървави саби да трия,
човешки глави да трия.
Снощи ми вечер донесе
една риза кървава,
в ризата ръка човешка.
На най-малкото пръстенце
едно ми златно пръстенче,
името му там пишеше,
на моето братче Иванчо.
Аз ще те обадя, Богдане,
на мойте братя, дор трима,
да те, Богдане, убият,
убият, да те затрият!
Богдан Грозданка молеше:
- Недей, Грозданке, обаждай,
тъмно ми беше, не видях,
мъгливо беше, не познах,
че е твоето братче Иванчо,
недей, Грозданке, обаждай!
- Не мога, Богдане, да търпя,
много ми тежко домъчня,
много ми тежко дотегна,
като видях на братчето си ръката
и аз ще те, Богдане, обадя
на моите братя, дор трима,
да те, Богдане, убият,
убият, да те затрият!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013