* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, мили Господи,
няма ли някъде някого,
младичка да му пристана,
младичка - двадесетгодишна,
че вече ми е омръзнало,
омръзнало и дотегнало,
кървави ризи да пера,
остри ножове да мия,
търговски глави да крия
на Марко Кискинджията!
От там си Велко замина,
Велко - Търновлията.
Той на Грозданка думаше:
- Грозданке, Марковице ле,
хайде ми млада пристани,
пристани, та ме прислади,
да те, Грозданке, заведа
в Търновград голям.
И се Грозданка съгласи,
Велко я с було подбули
и я на коня покачи.
Вървяли, що са вървяли,
стигнали поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец,
до кладенец седеше,
бре, Марко Косаджията.
Велко на Марко думаше:
- Марко ле, Касаджийо ле,
хайде се, Марко, съгласи,
на мен кръстник да станеш,
с булче ми да ме венчаеш!
А пък Марко му думаше:
- Велко ле, Търновчанче,
на теб кръстник ще стана,
ама ще ти видя булчето,
че в снага прилича на мойта,
на мойта булка Грозданка!
А пък Велко му думаше:
- Марко ле, Касаджиле,
де се е чуло и видяло
кръстник кумица да гледа,
докато не е венчана?
Марко си в село отиде.
Като към къщи наближи,
отдалеч върви и вика:
- Булко Грозданке, Грозданке,
стани се, булко, премени,
млада кръстница да станеш,
че ще си Велко венчаем
в Търновград голям!
Не излязла булка Грозданка,
ми излязла негова майчица
и си на Марко думаше:
- Сине ле, Крали Марко ле,
днес Грозданка пристана
на Велка Търновлията.
Марко се люто разсърди,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просяшки
и тръгна от село на село,
булка Грозданка да търси.
Ходил е, обикалял е,
цели ми девет години.
На десета година
Велко портите отвори,
па гледа просяк пред порти
и на Грозданка думаше:
- Булко ле, Велковице ле,
хайде ми нещо подари -
я хлебец, я пък брашънце!
Грозданка дума на просяк:
- Просяче, холам, босо,
аз ще ти дарба подаря,
ама теб ще те попитам,
ти мен първо ще кажеш -
в Самоков отишъл ли си,
жив ли е Марко кеседжи,
жив ли е или умрял?
Пък просяче й думаше:
- Булко ле, аз теб право ще кажа -
на Марковата смъртница
бяхме до триста просяка.
На всички дарба имаше,
за мен дарба не стигна,
та пръстенът му ми дадоха -
ей го, Грозданке, нося го!
Грозданка порти отвори
и на просяка думаше:
- Просяче, голо и босо,
влез просяче вътре,
да ядем, хола, да пием,
да ти дарба подаря.
Като в вкъщи влезнали,
той свалил дрехи просяшки -
отдолу дрехи хайдушки,
с негова сабя френгия.
Грозданка сабя познала
и си на Марко думаше:
- Марко ле, Кеседжийо ле,
главата да ми отрежеш,
на маждрак да я набучиш,
да я, Марко ле, разнасяш -
да гледа старо и младо,
на акъл да се научиш -
който си мъжът остави,
така му сечат главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013