* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Елена Гьорги думаше:
- Ела се, Гьорге, остави
от твоя пусти табихет,
от бащина си занаят!
Гьорге ле, додяло ми се,
додяло и довидяло
сред нощ-полунощ да ставам,
чемшир порти да отварям,
бели атове да хводям,
търговски глави да крия
и остри саби да трия.
Срам ме е и от хората,
че ми се смеят хората:
"Тази ли й Георгьовица,
Гьоргьовица вдовицата,
дето я й Гьорги оставил
ни мома, Гьорги, ни булка,
ни с вдовиците вдовица!"
Гьорге ле, ще те обадя
на наште, Гьорге, селяни,
селяни и чорбаджии!
Гьорги Елено думаше:
- Недей ме, мари, обажда,
и туй лято да походя,
аз сам си ще се оставя
от тоя моя табихет!
Дорде си Гьорги издума,
горна се протка похлопа,
а долната се отвори,
селяни двор напълниха.
Селяни думат Елено:
- Мар, Гьорги дохождал ли си й?
Елена дума селяни,
със уста дума: "Няма го!",
със очи сочи: "В къщи е!"
Селяни в къщи влезнали
и тий си Гьорги хванали,
и го в тъмница хвърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013