* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мара в градина седеше,
в градина под зарзалина,
хем седи Мара, хем плаче,
майка си люто кълнеше:
- Да се провалиш, мале ма,
дет ме на Жеко ти даде,
дет ме за Жеко оглави,
за Жеко, върлин хайдутин!
Омръзнало ми, мале ма,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
Пък таз вечер донесе
две ризи, мале, кървави
и една ръка човешка,
на ръка злат пръстен.
Ази си пръстен познавам,
това е, мале, Иванчо,
моето братче по-малко.
Хем седи Мара и плаче,
пък Жеко тихо я мири:
- Мълчи ма, Маре, не плачи,
голяма мъгла имаше -
тъмно бе, не го познахме,
затова му глава вземахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013