* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Радка Стояну думаше:
- Стояне, либе Стояне,
бактисах, либе, кандисах,
с този твоя пусти хайдутлук,
все зорна рано да ставам
и вечер късно да лягам,
чемшир ти порти да отварям,
хайдути да ти посрещам,
конете да им поемам,
конете да им разхождам
из тез дълги калдъръми,
кървави ризи да пера,
остри ножове да трия,
търговски глави да крия.
Ако не се от хайдутлук откажеш,
и аз ще те, либе, изкажа,
изкажа, ще те напусна!
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, пръвна пръвнино,
я слушай како ще кажа.
Днеска е бяла събота,
утре е света неделя.
Да станеш, Радке, сутринта,
бели хлябове да опечеш,
хубави гостби наготвиш.
Ще викам, Радке, ще викам,
твоите роднини и моите,
ще ядем, Радке, ще пием,
дет ще се от хайдутлук откажа.
Че стана Радка рано в неделя,
бели хлябове опече,
хубави гостби наготви.
Не вика Стоян, не вика,
нейни роднини, негови,
най вика Стоян, най вика,
негови верни другари,
на Радка глава отрязали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013