* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздана по двор ходеше,
мъжка си рожба бавеше,
майка си люто кълнеше,
майка си, още баща си,
че са я дале, продале,
толкози много далеко,
през девет гори зелени,
през девет води големи,
през девет села в десето,
на едно лудо смахнато,
дето от дума не взема:
- Бактисах, Боже, бактисах,
веке ума си залисах -
ката вечер ми донася
кървави ризи да пера,
търговски глави да крия,
ръждиви саби да трия,
остри ножове да мия.
Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори
на каква да е гадинка,
високо да си подхвръкна,
подхвръкна, още прехвръкна,
деветтях гори зелени,
деветтях води големи,
през девет села в десето!
Чул й е Господ молбата,
па си я сторил, престорил
на сиво гриво гълъбче.
Хвръкна Грозданка, подхвръкна,
та из високо прехвръкна,
деветтях гори зелени,
деветтях води големи,
през девет села в десето,
у майчини си отиде
и е в градинка кацнала,
на бял, на червен трендафил.
Заран си рано ставаше,
различни песни пееше,
майка й да се усети,
че си е това Грозданка,
Грозданка мила дъщерка...
Веднъж майка й заслуша,
какво се чуе в градинка,
какви се песни пееха,
па е отишла в градинка
да види какво ми пее
тези ми песни хубави.
Га я гълъбче видяло,
видяло и я познало,
то си се е престорило
на дъщеря й Грозданка.
Па са се двете хванали,
живи са се те хванали,
а пък мъртви се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013