* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Койкина мама думаше:
- Койке ле, мила на мама,
що не дохождаш, Койке ле,
на гости и на повръшки?
Койка, мър, мамо, думаше:
- Нема ли, мамо, нема ли
я вдовец, я чер циганин,
дето ме даде на Ненча,
на Ненча, на хайдутина,
на Ненча на войводата?!
Деня си лежи, умира,
нощя си къщя обира.
Че ми й, мър, мамо, дувило,
дувило и дудеяло
челяшки глави да крия,
ръждиви саби да изтривам,
кървави ризи да пера.
Снощи ми Ненчо донеси
една ми глава челяша,
една ми малка ръчичка.
Главата й, мамо, тетювта,
ръката й, мамо, Ивановта.
Викнала, да заплакала.
Ненчо на Койка думаше:
- Мълчи, не плачи, Койке ле,
на тебе глава ще отрежа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013