* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Рано ми Георги подранил,
точно на свети Гергьовден,
тихо на Донка продумал:
- Погледни, Донке, гората,
как се е добре развила,
развила и раззеленила.
Мен ми се сърце налива,
да ида, Донке, с хайдути.
Издума Георге и тръгна.
Ходил е, хайдутувал е,
цели ми дор три години.
Като се Георги завърна,
Донка го срещна на порти
и в ръката му загледа
една ми златна бурмица.
Заплака Донка, продума:
- Какво си, Георги, съгрешил,
ти си братчето ми кайдисал,
тази й бурмица негова?!
- Прощавай, Донке, не знаех,
мъгляво беше времето,
мъгляво беше, мърчеше,
не можах да го позная.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013