* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Йе си бех торнала, майчинко, нах студна вода,
наточила бех, върнала се бех,
че си ме срощна моено любе.
На рамо носеше шерана пушка,
та се обърна, та ме удари,
та ме удари в тьонкосо кърсче,
в тьонкосо кърсче, в дребнисе плитки.
Как си ме роди сакава бела,
сакава бела, бела, черноока,
бела, черноока, тьонка, висока,
че си ми стори сое золумлук,
сое золумлук, сое бозбунлук.
Ага ме ищеха, ти ме не даде,
дено си галех, дено си мамех,
ам си ме даде на чуждо село,
на чуждо село, на лоши турце,
на лоши турце, енкеседжие,
енкеседжие, баш куршумджие.
Дене се криет по честа гора,
ноще излизат по разпътено,
та ми дочекват керванбашие.
Сноща допадна моено любе,
та ми донесе кървава риза,
и в ризана десна ръчица.
Ага е развих - братована е,
лична-прилична, със шест парскове.
"Как го кайдиса, любе ле, та го отбави?!"
"Молчи, не плачи, тьовно ми беше,
тьовно ми беше, та се обърках,
мнозина беха, та го не познах..."
"Да му бе зьоло негово любе,
да му бе зьоло жълти алтъне,
да му бе зьоло негви мулета,
да му бе зьоло синчен кюстечек,
да му бе зьоло сахат сребърен,
та да не беше него отбавял!
Утре ща рано, ранко да стана,
лю да се совне и ще да ида,
и ще да ида нах мойна майка,
всичко ща кажем какво си сторил,
че си отбавил моено братче!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013