* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Мама Грозданка ожени,
през девет села в десето,
в десето село Юрушко,
за едно младо търговче.
Не било младо търговче,
най било върло хайдутче.
Деня търговче ходеше,
из пусти доли дълбоки,
ноще търговче ходеше,
из пусти царски пътища.
Грозданка из двори ходеше,
руса си коса разплиташе,
и дребни сълзи лееше,
и се Богу молеше:
- Стори ме, Боже, престори,
на каква годе гадинка,
на едно сиво гълъбче,
да хвръкна, да си прехвръкна,
през девет села големи,
през девет реки дълбоки,
у дома да си отида,
да видя тати и мама,
да видя мойте роднини,
мойте сестри и братя!
На мама да се изкая,
че мене ми се додея
търговци да си посрещам,
посрещам, пък не изпровождам,
търговски глави да крия,
ръждиви саби да трия,
кървави ризи да пера!
Снощи ми, Боже, донесе
една малка дясна ръчица,
на ръчицата, на пръста,
на моето братче пръстена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013