* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Гроздана ходи по двори,
златно кандило миеше,
Богдана люто кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие,
снощи си, Богдане,
кървава риза донесе,
в ризата ръка огъната,
на пръста пръстен сребърен,
че аз я холан познавам,
че е на брат ми ръката,
на пръстен име писано -
Стоян и Стоянка двамата.
Богдан Гроздана думаше:
- Прости ми, прости, Грозданке,
мъгливо беше, не видях,
мъгливо беше, не познах!
Гроздана дума Богдан:
- Бре, не ме струвай, Богдане,
че ще изляза, изляза
сред село, срещу конака,
че ще се ясно провикна
да дойдат, да те уловят!
Доде Гроздана издума,
двора се с хора изпълни
сеймени, бюлюкбашии.
Те на Гроздана думаха:
- Грозданке, булка хубава,
тук ли е Богдан юнака?
Гроздана, булка хубава,
с уста им дума: "Няма го!",
с очи им дума: "Тука е!"
Че си Богдан хванаха,
назад му ръце извиха,
извиха и ги вързаха,
че го изкараха сред село,
сред село, срещу конака,
върли го мъки мъчеха -
когато си Богдан изреве,
кучета в село виеха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013