* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Кукувице, мое модро пиле,
како летиш от града на града,
како кукаш от бора на бора,
да не виде мою стару макю?
Она ме е младо оженила,
оженила, на зло намерила -
на зла свекра, на по-злу свекърву,
и на война - върли кеседжия!
Весден лежи, суноч хайдукуе,
и доноси кърваве премене,
па й ме спопне ночом да ги перем,
а я не знам дека Дунав тече,
но си знаем цареву чешмицу.
Там отидо дрейе да оперем,
а у дрейе - рука откинета,
откинета рука от юнака.
На руку е пръстен бурманлия,
на пръстен е име написано -
написано име "Маноиле",
наликуе на моега брата!...
- Видох, видох, миеше девойче;
плетеше га у руса шивета.
- Да ю видиш, и па да вой кажеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013