* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви през гора зелена,
като върви, жално милно плаче
и на гора тихом дума, дума и говори:
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем -
ти за шума, горо сестро, аз за мойта младост.
Ала пролет, като дойде, ти ще се развиеш,
ала мойта младост, горо, няма да се върне.
Че мен мама, горо сестро, млада оженила,
млада оженила, горо, млада зачернила.
за момче - юначе, горо, планинско хайдутче.
Мене ми омръзна, горо, все да ми донаса,
все човешки глави, горо, на прът нанизани.
Тази сутрин ми донесе братова ми ръка,
братова ми ръка, горо, със венчален пръстен.
На пръстена, горо сестро, братово ми име.
И той си ме пита, горо, пита и разпитва,
пита и разпитва, горо, дали я познавам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013