* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви, булка върви през гора зелена,
като върви, като върви, жално-милно плаче,
като плаче, като плаче, жално-милно дума:
- Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем,
ти за шума, горо сестро, аз за първо либе.
Че е тебе, горо сестро, слана посланило,
а па мене, горо сестро, майка оженила.
Не даде ме мойта майка дето азе исках,
но ме даде, горо сестро, дето азе не щях.
Че ме даде, горо сестро, на луда гидия,
на върла гидия, горо, върла хайдутина.
Денем ходи, горо сестро, по дълбоки доли,
а па нощем ходи, горо, по широко поле,
та си варди, горо сестро, царските друмища,
да си лови, горо сестро, тежките търговци.
Сосало е мене, горо, преляло е мене,
всряд нощ да доходи, горо, азе да го срещам.
Армаган ми носи, горо, все търговски глави
и кървави ризи, сестро, азе да ги пера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013