* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ганка на Гьорги думаше:
- Бактисах, Гьорге, сандисах,
все сама жътва да жена,
все сама снопи да возя,
кой де ме срещне, Гьорге ле,
все ще ме, Гьорге, попита:
"Мо, Ганке, булка Гьоргювце,
мо къде й, Ганке мо, Гьорги,
все сама жътва да жениш,
все сама снопи да возиш?"
Бактисах, Гьорге, сандисах
ръждиви саби да изтривам,
кървави ризи да пера.
Снощи ми, Гьорге, донесе
една ми риза кървава,
в ризата ръка сгъната,
на ръка - пръстен сребърен,
на пръстен име пишеше,
на мойто братче Иванчо.
Гьорге ле, ще те изкажа!
Гьорги на Ганка думаше:
- Прости ми, Ганке, прости ми,
времето беше мъгливо,
не можах да го позная.
Дорде си Ганка издума,
двора се пълен напълни
със турци башибузуци,
те си на Ганка думаха:
- Мо Ганке, булка Гьоргювце,
мо къде й, Ганке мо, Гьорги?
Ганка ми, булка хубава,
със уста дума: "Няма го!",
със очи кимва: "Във къщи!"
Че ми са Гьорги хванали,
назад му ръце вързали,
на крака - тежки букаи,
че го в тъмница хвърлили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013