* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Кукувала синя кукувичка,
кукувала, майка си кълнала:
- Бог да убие мойта стара майка,
ние бяхме дор до три сестри.
Всяка даде орачом, копачом,
пък мене даде Янком кеседжийом.
Деня лежи под ябъл на сянка,
нощя ходи по пъте - по друме,
та посреща друмници, пътници.
Снощи дуйде нощя, полуноще,
похлопа, мале, на вратата:
"Стани, Янке, стани отвори!"
Ази станах, мале, та отворих.
Той ми дава кървава кошуля,
в кошулята, мале, ръка чулешка,
на ръката пръстен сребърен,
на пръстена име братово!...
Ази, мале, викнах, заплаках,
той ми дума, мале, той ми дума:
"Мълчи, Янке, мълчи, недей плака -
тъмно беше, Янке, не го видях;
мъгла беше, Янке, не го познах!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013