* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Янка на Богдан думаше:
- Богдане, любе Богдане,
стига си ходил, Богдане,
по тия царски пътища.
Мене ми вече додея
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия.
Тази ми вечер донесе
на моето братче главата,
главата и дясната ръка.
На ръката пръстен имаше,
пръстена, Богдане, пишеше
на моето братче името.
Богдан на Янка думаше:
- Прости ми, Янке, прости ми,
голяма беше тъмница,
не можах да го позная.
Прости ми, Янке, прости ми,
и тая вечер ще ида,
за твой хаир и твой късмет.
Каквото, Янке, донеса -
на тебе ще го харижа!
Че стана Богдан, отиде,
по тез царски пътища.
Царска се е хъзна задала
със седсмдесет семейни.
Девет кътъра караха,
деветтях пълни със злато.
Богдан се чуди и мае,
какво да стори, да прави?
Хазна из пътя минава,
на Богдан сърцето трепери.
Че хукна Богдан подире,
че ги на пътя настигна.
Извади сабя френгия,
че се развъртя на дясно,
после се наляво обърна.
Половина ги насече,
половина в път избягаха.
А, че си Богдан поведе
девет катъра със злато.
Янка по двор ходеше,
дребни си сълзи ронеше.
- Зора мина, съмна се,
Богдан да дойде, няма го,
дали го нейде убиха?...
Таман си това хортуваше,
Богдан на на врата похлопа:
- Янке ле, булке хубава,
отвори, Янке, портите,
оскуби, Янке, цветето,
да си хазна заровим.
Че си цвете оскуба
и си хазна зарови.
Че влезе Богдан при пчелите,
развали пчеларника с левица,
че го пчели ухапали,
че си Богдан тежко утече.
Когато си Богдан легна,
двора се пълни със сеймени.
Сеймени Янка питаха:
- Тук ли е, Янке, Богдан?
Янка сеймени думаше:
- Тук е, Богдан, тука е.
Богдан си лежи, умира...
Сеймени вяра не хващат
и си при Богдан отиват.
Като си Богдан видели,
пак си на Янка думаха:
- Янке ле, булке хубава,
не оставяй Богдан съмичък,
не му е чиста работата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013