|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Мер да ме беше, мамо, в земя закопала,
мен да не беше на Марко отдала,
на Марко гидия, друмски кеседжия!
Той ми деня лежи, па нощя ми ходи,
по пъти, по друми друмници пресреща,
всяка нощ донася две копринни ризи,
две копринни ризи, в ризи дясна ръка,
на мало хи пръстче - пръстен бурмалия,
по бурма го познах - мойто мило братче!
Па я си извиках, викнах да нареждам,
викнах, нареждах му,
па той си ме мири: "Мълчи ми, мълчи,
мълчи ми, мълчи, Раде, тевно ми беше,
тевно ми беше, тевно и мъгливо,
тевно и мъгливо - пуснах, ударих го!"...
Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 54, № 37 - "Хайдутин
убива женин брат").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|