* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- На душа ти било, нане, воденички камен!
Та защо ме даде, нане, н' она лудо-младо,
н' она люто кеседживче, горско арамифче?
Нокье му се, мили нане, порти отворени,
денье му се, мили нане, порти затворени.
Къта нокь ми носит, нане, кървава кошуля,
во кошуля, мила нане ле, од юнаци глави.
Що ми йе донесло, мила нане, рано од утрина,
ми донесло, мила нане, од юнака ръка,
а на мал пръст, мила нане, бурма позлащена.
Как да си я, мила нане, ръка припознаиф,
как да беше, мила нане, од мой мили братец,
от мой мили братец, мила нане, брата Костадина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013