* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Цъфти, синя перунико,
цъфти, море, мене ме не жали,
дека съм се младо оженило,
колку младо, толку надалеко!
На зол свекор, на по-зла свекърва,
два девера, като бесни пцета,
две етърви, като бесни кучки,
две зълви, море, два люти змея,
я либнето - върла кеседжия.
Весден му са порти затворени,
сва нощ му са порти отворени;
вечер ойде, на полунощ дойде,
па докара тая врана коня,
и на коня синьо, море, седло,
и на седло - струнени дисадзи,
у дисадзи - свилена кошула,
у кошула от юнака ръка,
у ръката от мома плетенка,
на ръката пръстен бурманлия.
Врана коня си е татинийо,
синьо седло, море, чичиното,
свилена кошуля - мамината,
на юнака ръка - братовата,
момина плетенка - сестрината,
пръстен бурманлия - снахинийо.
Дори мома, море, да издума,
некой тропна силно на вратата.
Кога стана мома да отвори,
я га ле е Янкино братанче.
- Айде, тетко, тетко Ангелино,
у нас, бре, на сватба да те водя -
по-мал ти се, тетко, брата жени.
- Ой те тебе, мило, бре, братанче,
я почекай язе да омеся,
да омеся тънка, бре, баница,
тънка баница, бела погача,
и да наточа вино, ракия!
- Айде тетко, тетко Ангелино,
не е за чекане, ни за стояне -
тамо, тетко, ти ке си омесиш
тънка баница, бела погача!
Кога беа през гора зелена,
замириша им на жълти свещи.
- Ой те тебе, бре, мило братанче,
замириша ми на жълти свещи!
- Айде, тетко, тетко Ангелино,
туа си има таквия тревки!
Кога беа през поле широко,
замириша им на тъжен тамян.
- Ой те тебе, бре, мило братанче,
замириша ми на тъжен тамян!
- Айде, тетко, тетко Ангелино,
и туа си има таквия тревки!
Кога дойдоха до нийно село,
па си пита, море, Ангелина:
- Оти нема свирки да засвирят?
- Ходи, тетко, сега ги венчават!
- Оти нема мама да надзърне?
- Ходи, тетко, сега са у измет!
Кога надзърнаха в одаите -
ега ле са сите изколени!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013