|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)
Грозданка седи в градинка,
в градинка под зарзалинка,
та капчен ръкав капчеше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, анатема те,
дето ме роди еднинко,
еднинко, твърде хубавко,
а че ме даде, издаде
Богданум, баш хайдутина.
Веке ми додя, мале ле,
ката ранина да раня,
кървави ризи да пера.
Веке ми додя, мале ле,
армаган да ми дониса.
Снощи, мале ле, пак доде,
пак доде, мале, пак доне
едно ми ризе кърваво.
Вътре в ризата имаше
една ми десна десничка
със маламяно пръстенче,
на пръстенчето писано,
писано име, Иванчо -
моето братле еднинко,
еднинко, майко, Иванчо.
Стоилово, Малкотърновско; на собат (СбНУ 61/2001, № 212 - "Хайдутин
донася на жена си ръката на убития й брат - 13").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|