* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Магда в градинка седеше,
майка си люто кълнеше:
- Да се провалиш, мале ле,
дето ме, мале, ожени
за Желю, за хайдутина.
Всяка ми вечер донася,
по една риза кървава
и по една глава човешка.
Тая ми вечер донесе
една ми риза кървава
и една ръка човешка.
Ръката, мале, аз познах,
на ръка, мале, пръстенче,
на пръстенчето - името,
на мойто братче Иванчо.
Желю на Магда думаше:
- Я мълчи, Магде, не плачи,
тъмница беше, не видях,
мъгливо беше, не познах.
Я мълчи, Магде, не плачи,
да не ти глава отрежа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013