* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка Богдана думаше:
- Бог да те убие, Богдане,
и на мене, а бре, омръзна
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия!
Снощи си вечер донесъл
една ми риза кървава -
в риза има ръчица,
на ръчицата - пръстенче,
на пръстенчето - името
на моето брадче Иванчо.
Богдан Грозданка думаше:
- Прости ме, прости, Грозданке,
тъмно беше, не го видях,
мъгливо - не го познах!
Таман си Богдан издума,
двора се пълен напълни
с търновски млади жандари.
Те си на Грозданка думаха:
- Тука ли е Богдан, Грозданке?
С очи дума: "Тука е!",
с уста дума: "Няма го!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013