* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Мари, да сполети мойта стара майка,
ние бяхме седем, осем сестри,
всички ги даде на мило, на драго.
Мене не даде на мило, на драго,
мене даде на Янко Сажие.
Денем лежи под дебели сенки,
нощем ходи, по друмища варди.
Всяка вечер по хазна донася,
тая вечер две хазни донесе.
Мене буди, коня да му разводим:
- Ой, ти, Добро, ой ти, първо любе,
отиди коня, отиди, разводи го,
ама не поглеждай във мешин дисаги!
Добра се не стърпя, та погледна,
та погледна във мешин дисаги,
та извади Добра от мешин дисаги,
брайно си ръчица, дясна му десница,
а на кунду пръстле, сребърна халчица.
Викна Добра, викна, та заплака,
заплака Добра, пък той я миреше:
- Мълчи, Добро, мълчи, не мож плака!
Тъмно беше, Добро, не видях го,
мъгла имаше, Добро, не познах го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013