* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Мамо бе, да се провалиш,
мамо бе, да се продъниш,
дето ме даде, мамо бе,
на този, мамо, Богдана,
Богдан, Бог да го убий!
Че мене ми се бактиса
сред нощи, мамо, да ставам,
железни порти да отварям,
кончето да му повеждам,
повеждам, да го разхождам.
И мене ми, мамо, дотегна
на месечина дисаги да слямвам,
ръждиви саби да трия
и кървави ризи да изпирам,
у коминя да ги изсушавам.
Снощи го, мамо, угадих,
самичък си конче поведе,
самичък слеми дисаги,
слеми ги, мамо, изкри ги.
И аз го, мамо, угадих,
и аз го, мамо, подирих,
подирих и го намерих.
Като в дисаги погледнах,
какво е чудо да гледам!
Една ми, мамо, главица,
главица, мамо, ръчица
и на ръчицата имаше
един ми пръстен сребърен,
на моя брат, на най-малкия.
И аз си Богдана прокълнах:
"Богдане, Бог да те убий!
Няма ли кого да колиш,
че моя братец си заклал,
братеца, най-малкия?"
Богдан Ванушка думаше:
- Времето беше мъгливо,
мъгливо, мари, дъждовно,
един други не се познахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013