* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Жал ми е, горо, жал ми е на тебе,
и на тебе, горо, и на моя майка,
защо ме е, горо, младо оженило,
оженило, горо, младо зацърнило,
на зъл свекър, на по-зла свекърва!
Момче ми е, горо, първи арамия,
армия, горо, първи хайдуклия,
весден пие, сва ноч хайдуклуе.
Денем са му, горо, порти затворени,
нощем са му, горо, порти отворени.
Снощи па си, горо, отнекъде дойде
и донесе, горо, ръка от юнака,
на ръката, горо, пръстен бурманлия,
на пръстена, горо, име написано,
име написано, горо, на брат ми Стояна.
Дорде това, море, Рада да издума,
е отдолу иде Радино братанче,
па на Рада, море, вели и говори:
- Айде, тетко, море, на сватба да идеш,
на сватба да идеш, на чича Стояна!
- Чекай, теткин, море, погача да меся,
чекай, теткин, море, здравице да точа!
- Нема кога, тетко, погача да месиш,
нема кога, тетко, здравице да точиш!
Па пойдова, море, през гора зелена.
- Що гора, теткин, на свещи мирише?
- Тая гора, тетко, така си мирише.
Настанаха през поле широко.
- Що ми поле, теткин, на тамян мирише?
- Това поле, тетко, така си мирише.
Приближия, море, до Радини двори.
Чекала е, море, свирка да си чуе,
не дочула, море, тупанье и свирки,
но дочула, море, нейна стара майка -
жално плаче, море, ощ' по-жално реди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013