* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Седнала Еленка, седнала
у долната градина,
край бела лоза Еленка,
край бела и цървена.
Везок си везе Еленка,
тежка риза копринена,
копринена, бришимена.
Везок си везе Еленка
и майка й си кълне:
- Анахима ти, майко лю,
и триж я наскамоти,
що ме си дала, мале, на най-харамия,
ах, майко лю, на лют кеседжия!
Ден весден, мале, ходи по механи,
по механи вино пие, ракия.
Ето го, мале, от вечера,
ето го, мале, отде иде,
мене, мале, накарува,
коньо, мале, да чеша,
коньо, мале, да му напоя,
коньо, мале, да му назобя,
коньо, мале, да му оседля.
Кога, мале, да умръкне,
слънце, мале, га ке зайде,
зайде, мале, га замрачи,
тогай, мале, си вяхнува,
си ходи, мале, по пътища,
по пътища, мале, по друмища.
Ето го, мале, у зората,
ето го, мале, отде иде
със три, мале, мулета
хазна, мале, товарени,
и врих, мале, хазната -
кървава, мале, кошуля;
у кървава, мале, кошуля
една, мале, десна ръка,
и на ръката у пръстот
има, мале, сребрен пръстен,
и той, мале, бурмалия е.
Той, мале, умязаше
като на брат ми, мале, Никола...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013