* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

- Църна горо, жал ми йе на тебе,
и на тебе и на моя майкя,
де ме младо преко тебе даде,
млада война, върла кеседжия!
Досади се, мале, додея се,
переечи кървави кошули.
Снощи дойде и снощи донесе,
донесе ми свилни дисадзи,
у дисадзи кървава кошуля,
у кошуля ръка од юнака,
на ръката пръстен бурманлия,
на бурмата вурма подписана,
от прилика от моего брата,
я не смеем ядна да продумам.
Па говори на нойна свекърва:
- Леле, мале, леле, мила мале,
тая ръка от моего брата!
Како, мале, язе да чиним,
да си идем на свои дворове,
да си идем брата да си видим?
Отишла е на свои дворове,
увлезна си у равни дворове,
брат ю лежи у сред, у дворове
и завийен със бели покрове,
отсечена нему десна ръка,
мъртов лежи у равни дворове.
Ка го виде нему мила сестра,
веднъг сестра при брата е пришла,
съви поли, та при него седна,
па си дума нему мила сестра:
- Легай, брате, двама да легаме,
и я, брате, при тебе да умрем,
та заедно да ни закопая,
и я брате да се куртулишем
от моего война кеседжия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013