* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозденка по двор шеташе,
равни си двори метеше,
златни кандила миеше,
па ги пред Бога палеше,
Богу се милно молеше:
- Божице, милни Божице,
бактисах, Боже, бактисах,
досади ми се, додея,
от една луда делия,
делия, млад кеседжия,
досади ми се, Божице,
кървави ризи перене,
кървави сабли миене,
търговски глави криене!
Проклета да е майкя ми,
майкя ми и па баща ми,
защо ме далек дадоха,
дадоха и продадоха,
далеко, много далеко,
през девет-десет планини,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет града големи,
през девет села големи;
никога рода не видим.
Боже ле, мили Божице,
чудно ме пиле претвори,
да си залетим, Божице,
на бащини ми дворове!
Богу се върло нажали,
та си претвори Грозденка
на сиво-бело гълъбе.
Та е литнала Грозденка,
та си прелете Грозденка
през девет-десет планини,
през девет гори зелени,
през девет води студени,
през девет града големи,
през девет села големи;
та па си дома отлете
на бащини си дворове,
паднала мала градина
на бел, на цървен трендафил,
та пее песни различни.
Кога излезна майкя ю,
ка виде бело гълъбе,
притърчала е майкя й,
у тая мала градина,
да хване бело гълъбе,
хванала бело гълъбе.
Двете се живи ставили
и веднъг мъртви паднали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013