* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, куртулисай ме
от този Богдан войвода!
Додяло ми се й, Божне ле,
довило ми се й, Божне ле,
от този Богдан войвода!
Всяка ми вечер донася
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
на кон краката да мия,
търговски глави да крия...
Снощи ми вечер донесе
кървави ризи да пера,
във риза дясна ръчица,
на пръста пръстен сребърен,
на пръстен име писано,
на моя мил брат Янаки...
Грозданка дума Богдану:
- Богдане, Бог да те убий,
та защо закла брат ми?
- Тъмно бе, та го не видях,
пиян бях, та го не познах!
Дорде си това издума,
пътна се врата похлопа -
сеймени отвън хлопаха.
Богдан Грозданки думаше:
- Грозданке, моя първнино,
толкоз ме пътя укрива,
и тоз път да ме укриеш,
Грозданке, ще са оставя
от тойзи пусти хайдутлук!
Грозданка от вътре питаше:
- Че кой ми хлопа вратата,
ни в туй ми време, ни в онуй?
Сеймени отвън викаха:
- Отвори, Грозданке, вратата!
Грозданка врата отвори,
и на Грозданка думаха:
- Грозданке, булка хубава,
тука ли й Богдан войвода?
Грозданка дума сеймени:
- Богдан го няма тукана!
Със уста дума - няма го,
със очи кима - тука е.
Сеймени вкъщи влязаха,
а че си Богдан хванаха,
назад му ръце вързаха,
напредя си го караха.
Че го извели, завели
в една ми гора зелена,
дето си челяк не ходи,
дето си птичка не хвърчи -
там ще му глава отрежат.
Богдан сеймени думаше:
- Сеймени, бюлюкбашии,
я ми ръце отвържете,
на Бога да се помоля,
с гората да се опростя,
с гората и с планината,
че съм й тъпкал тревата,
и съм й пиял водата,
и съм й кършил клоните.
Сеймени Богдан пуснаха,
че му ръце отвързаха,
да се на Бога помоли.
Не се на Бога помоли,
най си е Богдан избягнал,
а че си у тях отиде.
Грозданка двори метеше,
Богдан Грозданка улови,
че й главата отряза,
къс по къс я кайдисваше,
и на Грозданка думаше:
- Да знаеш, Грозданке, да повниш,
кога ме в ръце предаваш
на сеймени бюлюкбашии!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013