* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Булка върви през гора зелена,
като върви, жално-милно гледа,
като плаче на гората дума:
- Черней, горо, черней, сестро,
двама да чернейме,
ти за твойто листо, горо,
аз за мойта младост.
Твойто листо, горо сестро,
пак ще да израсне,
мойта младост, горо сестро,
няма да се върне.
Че мен ме мама млада оженила,
оженила за едно лудо-младо,
лудо-младо, млад хайдутин.
Сутрин излазя по тъмно,
вечер се връща по ястия;
армаган ми носи кървави ризи,
кървави ризи и човешки глави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013