* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка ходи по двори,
златно кандило миеше
и го пред Бога палеше.
Богдана люто кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие,
убил те й Господ, Богдане,
кървави ризи да пера, Богдане,
юнашки глави да крия!
Снощи ми, холан, донесе, Богдане,
една ми дясна ръчица, Богдане,
на ръчицата злат пръстен, Богдане,
на пръстена име писано, Богдане,
моето братче Иванчо, Богдане!
Богдане, Бог да те убий,
дали не ще те обадя, Богдане,
на мойте верни другари, Богдане?!
Семейни в пътя вървяха,
чули Грозданка що дума,
тия си порти почукаха
и на Грозданка думаха:
- Тук ли е, холан, млад Богдан, Грозданке?
Грозданка им отговаря,
с уста им дума: "Няма го!",
с очи им кима" "Вътре е,
влезте и го уловете!"
Сегмени в къщи влязоха,
опък му ръце вързаха
и си Богдана подкараха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013