* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
люто майка си кълнеше:
- Бог да те убие, майко льо,
дето ме даде, отдаде,
на Марко, на кеседжията,
кеседжи Марко, балтаджията!
Веч ми се е додяло,
додяло и докривяло,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия.
Снощи си, мамо, пак дойде,
пак дойде и пак донесе
една ми риза кървава,
в ризата й завита
една ми глава юнашка
и една ми дясна ръчица,
и на малко пръстче пръстенче,
на пръстенче пишеше -
на мойто братче името.
Викнах аз, силно заплаках,
пък той ми, мамо, думаше:
"Мълчи, Грозданке, не плачи,
тъмно беше - не го видях,
мъгла падна - не го познах,
затуй му главата отрязах!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013