* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Ганка на Георги думаше:
- Георге ле, първо венчило,
Георге ле, първа първино.
Георге ле, ще те напусна,
Георге ле, ще те парясам.
Сандисах Георге, бактисах,
от твоя пусти хайдутлук
среднощ, полунощ да ставам,
порти да ти отварям,
лампа да ти запалвам,
хайдути да ти призовавам,
коне да ти разхождам,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия!
Снощи ми, Георге ле, донесе
една ми глава човешка
и една риза кървава,
и на ризата в ръкава -
ръката дясната,
и на ръката на пръста -
пръстен сребърен,
и на пръстен писано
хубаво име братско,
на брата ми Иванчо.
Георги на Ганка думаше:
- Прости ми, Ганке, прощавай,
времето беше мъгливо,
мъгливо, Ганке, дъждовно,
не можах да го позная.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013