* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двори ходеше,
по двори, по калдъръми,
златно кандило миеше,
та го пред Бога палеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни, високи,
помогни ми, Боже ле,
помогни ми, Боже, че ме отърви,
от тоз Богдан хайдутин!
Таман Грозданка туй дума,
та се на порти хлопнало,
та дошли триста татари.
Те си Грозданка думаха:
- Грозданке, булка хубава,
тук ли й, Грозданке, Богдан?
С уста им дума: "Няма го!",
с очи им намигва: "Тука е!"
Той, докат си риза обличал,
те го хванали,
назад му ръце вързали.
Богдан Грозданки думаше:
- Грозданке, първо първино,
първо първино, първо венчило!
Защо ме тъй лесно продаде
на тез черни татари?
Грозданка се Богу молеше:
- Я ме, Боже, престори
на птичка, на лястовичка,
да мога да си прехвръкна
у бащини си двори!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013