* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Жална горо, жал ме е на тебе,
и на тебе, и на моя майкя,
оти ме е надалеко дала.
Къде надалеко, къде на зло намерила -
на зъл свекър и на зла свекърва,
и на война върла кеседжия.
Весден оре, санощ хайдукуе -
весден му са порти затворени,
санощ му са порти отворени!
И снощи е от хайдуклук дошел,
донел ми е кървава кошуля,
и у кошулята ръка от юнака,
и на ръката пръстен бурманлия.
На пръстено име написано,
изписано име Маноиле -
все прилича на мойого браток,
на мойого браток, на по-малйого.
Дори дума да издума,
дошло си е нейното братанче,
на тетка си вели и говори:
- Айде тетко, тетко Магдалено,
д' идеме на брата ти на сватба!
Магдалена вели и говори:
- Почекай ме, мое братанче,
почекай ме да се справя!
Оно рекло: - Нема що да справяш!
Па си пошле през поле широко,
проговори Магдалена:
- Нещо ми мирише на темнян!
Братанче ву проговори:
- Айде, тетко Магдалено,
тува има трева тамнянова!
Улезнаха у гора зелена,
Магдалена вели и говори:
- Що ми гора на восък мирише?
- Братанче ву отговаря:
- Върви, тетко Магдалено,
тува има дърво восъкливо,
та оно ти на восък мирише!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013