* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
златно кандило миеше,
дребни ми сълзи ронеше
и го пред Бога палеше,
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори
на сиво-бяло гълъбче,
високо да си прехвръкна,
у мамини си да ида,
на мама да се изкая.
Дали ме много мразеше,
че ме далече ожени,
през девет села в десето,
за един страшен хайдутин.
Станало е девет години
у мама не съм ходила,
на мама да се изкая.
Мене ми, мамо, омръзна
кървави саби да трия,
хайдушки глави да крия.
Дорде Грозданка издума,
турци на порти хлопнаха
и си Грозданка питаха:
- Къде е, Грозданке, млад Богдан?
Грозданка турци думаше,
със уста дума: "Няма го!",
със очи кима: "Вкъщи е!"
Млад Богдан вкъщи седеше,
мъжко си дете държеше
и на Иванчо думаше:
- Расти, Иванчо, порасти,
занаят ще те науча,
занаят - касаплък.
Дорде Богдан да издума,
турците Богдан хванаха
и му главата отрязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013