* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Марина дума мама си:
- Толкова село голямо,
няма ли, мамо, за мене
я ерген, мамо, я вдовец,
ами ме, мамо, дадохте
на Цонко, на кеседжия?
Кандисах, мамо, бактисах,
човешки глави да крия,
кървави ризи да пера.
Слънцето, като захожда,
хората в село си влизат,
пък той от село излиза
и си пътища завардя.
Всяка ми вечер донася
по една глава човешка,
по една риза кървава.
Снощи ми, мамо, донесе
една ми мъжка ръчица,
на ръка пръстен сребърен,
на пръстен е писано,
на мойто братче името,
на мойто братче - Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013