* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Янка мама думаше:
- Мамо, мила мамо, ние бяхме,
ние бяхме, мамо, девет мили сестри,
девет мили сестри и един ми братец,
всичките ги даде на орачи и копачи,
а пък мене даде на Янаки Кеседжи.
Цял ден ходи, мамо, от механа на механа
и все ми донася, все сладки рахати,
нощем ходи, мамо, из гора зелена
и все ми донася кървави кошули.
В кошули, мамо, все човешки глави,
все човешки глави и на мене дума:
"Янке, изпери ги, Янке, закърпи ги!"
Снощи ми донесе кървава кошуля,
в кошуля, мамо, ръчица десница,
на малко й пръстче - златно пръстенче,
златното пръстенче на моя мил братец.
Като го познах, мамо, викнах и заплаках,
викнах и заплаках а той ме кореше:
"Мълчи, мълчи, Янке, недей плака,
тъмно беше, Янке, че не го познахме,
мъгла беше, Янке, че не го видяхме!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013