* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Янка през гора вървеше,
на гората думаше:
- Черней, горо, черней, сестро,
ти за твоя листец, горо,
аз за моята младост!
Тебе те е, горо сестро,
слана осланила,
мене ме е, горо сестро,
майка зачернила,
че ме е дала
на горски стражарин,
на пусти хайдутин.
Вечер дойде, горо сестро,
армаган ми носи,
все човешки глави.
Снощи дойде, горо сестро,
армаган ми носи,
човешка ръка.
На ръката горо сестро,
позлатен ми пръстен,
на пръстена, горо сестро,
братово ми име.
Черней, горо, черней, сестро,
ти за твоя листец, горо,
аз за моята младост!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013