* * *

"Черней, горо!" (Съпруг-разбойник)

Грозданка по двор ходеше,
руса си коса разплита,
разплита да я умие.
Люто мама си кълнеше,
мама си, още тейко си:
- Дето ме, мамо, оженихте,
за тоз Богдан хайдутин,
на мене ми се додея
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да изтривам!
Докато Грозданка издума,
върли сеймени влязоха,
те на Грозданка думаха:
- Грозданке, булка хубава,
тук ли е Богдан хайдутин?
Грозданка дума сеймени:
- Няма го тука, няма го!
С уста казва: "Няма го!",
с очи казва: "Тука е!".
От къде я Богдан съгледа,
той на Грозданка продума:
- Ах, гиди, гиди, Грозданке,
дали не ща ти главата отрязах,
главата с косата!
Че го сеймени хванаха
и му главата отрязаха,
и я на кол набиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013